Ето ме тук, поредният образ, желаещ да си изясни тънката разлика между трези две неща, или поне да изложи разбраното, за да няма съмнение, че поне за себе си е наясно с нея...
Чудесно е, когато хората вярват в сънищата и им се възхищават. Но сънищата са си сънища, няма ги, просто са само нереалност, само измислица, нямат стойността, която има една истинска, макар и мимолетна случка. Като споделено време с някого. Някой, в когото намираш нещо повече, нещо различно, нещо хубаво... Когато наречеш това сън и откажеш да повярваш в него, тогава за какво живееш? Как въобще наричаш това, което правиш, живот, отричайки го??? Вътрешно противоречие, не, много е сложно, просто неосъзнатост.
Сън -> каквото и да е това, не оставя белези по живота ти. Не и в истински план. Например "същността" на училището - уроците, някой ще ми каже ли какво вличние имат те върху учениците? Освен че евентуално им развиват мозъка, никакво. Хората се влияят от другите хора. От емоциите им, от отношението им, от външния им вид, от делата им - от всичко.
Реалност -> това са хората.
Няма коментари:
Публикуване на коментар