I choose to be free, to be me, to be my way, I saw the light shining right in my eyes

Един толкова страхотен ден с Плам, благодарение на нея, че си пропусна часа по математика и е ме нави да правим лудости ;) Е, вече може да отбележим, че сме наполовина готови за партито на деня на свободата с ярки цветове и брокат, а и може да отбележим рождения ден на балната ми рокля, която засега е имагинерна, но от там тръгва всичко (= Е, наздраве!
А това горе е част от припева на една хипер позитивна песен, не мога да спра да я слушам ;)

Blogged with the Flock Browser

One Tree Hill сезон 3, епизод 16 - With Tired eyes, Tired minds, Tired souls, We slept

Заглавието ми направи впечатление още преди да изгледам епизода. Досега не се опитвах да вникна в епизодите, но май минаха доста епизоди. Както са минали доста дни в училище за отчаяният ученик, забравен, отхвърлен, непознат никому, а сам познаващ всички.
Напоследък доста пиша тук - може би просто начин да се примиря със самотата си и с липсата на някой, с когото постоянно да говоря. Не е проблем, всеки от нас трябва да си има лично местенце, не лично пространство, просто местенце наоколо... Преди пишех, все още имам много листченца, в които съм запечатвала моментните си приумици, но сега вече не искам да хабя хартия. Пишейки на този лаптоп сигурно вредя още повече на природата наоколо, но какво да се прави, нали сме неизбежните консуматори. Каквото и да правим обаче в един момент го забравяме... Както забравих листите си. Както някога ще опустее този блог.
Лошото е, че както бихте видели и чрез посланието на епизода, това се случва и на хората - да бъдат забравени. Някои от нас живеят за славата и знаят защо го правят. А някои просто искат да видят усмивката на другите специално за тях. Да чуят името си правилно от някой, с когото се виждат всеки ден. Да се почувстват себе си сред другите - не го ли заслужават?

Blogged with the Flock Browser

лично пространство - що е то и какво е за нас

Много често съм чувала оплаквания от типа: "Навлезе ми в личното пространство" или имаше някаква етична норма, че на радиус 50см от човека се простира личното пространство, което само най-близките му могат да пристъпват. Аз ще споделя само следното: ако въобще някога сме имали лично пространство, то това са границите на мисълта и сърцето ни, може би и на обвивката им за пред другите - тялото. Това са единствените истински наши неща, които можем да наречем лично пространство. Ние избираме как да се разпореждаме с тях и с тези си действия си вредим или си помагаме. Всичко друго, като дом, училище, работно място - това е част от света и е наше временно пространство. Съдбата щраква с пръсти и хоп: Мистър Хикс е вече твой съсед, Госпожица Никоя ти е бивша шефка и ако това са хубави промени, то почакай, има още много "-"ни изненади. Просто пази истинското си лично пространство. Предадеш ли него наистина оставаш без нищо...

Blogged with the Flock Browser

"Това, че не пиша, не означава, че съм забравил"

Какво означава да забравиш? Наистина, какво точно се случва, дали е съзнателно, или простата функция на мозъка да оставя някои ненужни за момента неща на заден план? Не говорим за това да забравиш да си вземеш слънчевите очила, преди да отидеш на плаж. Говорим за хора, чувства, събития - наистина, толкова лесно е да забравиш, а още по-лесно е да си мислиш, че не си забравил... Жалко само, че пред себе си твърдиш едно, а вътре в себе си едва ли чувстваш същото. Всичко, което минава през мозъка, се видоизменя - понякога към нещо по-трайно, понякога - към ненужен детайл. Ти НЕ избираш кое да забравиш, но ти избираш кое да осъзнаеш като истински нужно да помниш...

Blogged with the Flock Browser

да бъдеш или да не бъдеш

Вмомента ми е много трудно да натискам клавишите. Някак чувствам, че каквото и да напиша, все няма да е точното. Това им е кофтито на клавишите, карат ме да се мамя самата себе си :/ може би не съм права, но няма с кого да го обсъдя точно вмомента. Не е ли странно - век на технологиите, никакви проблеми с комуникациите до другия край на света ако 'щеш, а човек пак да се чувства самотен. Да, зависи си от личността, мисля, че каквото и да правя, все ще е така. Надявам се ти, който четеш това, да си мислиш, че никога не си се чувствал и няма да се почувстваш така, защото наистина на никого не го пожелавам!
Кофти е да осъзнаваш, че бидейки себе си, все нещо не достига, а отклонявайки се от себе си всичко се срутва.

Blogged with the Flock Browser