One Tree Hill сезон 3, епизод 16 - With Tired eyes, Tired minds, Tired souls, We slept

Заглавието ми направи впечатление още преди да изгледам епизода. Досега не се опитвах да вникна в епизодите, но май минаха доста епизоди. Както са минали доста дни в училище за отчаяният ученик, забравен, отхвърлен, непознат никому, а сам познаващ всички.
Напоследък доста пиша тук - може би просто начин да се примиря със самотата си и с липсата на някой, с когото постоянно да говоря. Не е проблем, всеки от нас трябва да си има лично местенце, не лично пространство, просто местенце наоколо... Преди пишех, все още имам много листченца, в които съм запечатвала моментните си приумици, но сега вече не искам да хабя хартия. Пишейки на този лаптоп сигурно вредя още повече на природата наоколо, но какво да се прави, нали сме неизбежните консуматори. Каквото и да правим обаче в един момент го забравяме... Както забравих листите си. Както някога ще опустее този блог.
Лошото е, че както бихте видели и чрез посланието на епизода, това се случва и на хората - да бъдат забравени. Някои от нас живеят за славата и знаят защо го правят. А някои просто искат да видят усмивката на другите специално за тях. Да чуят името си правилно от някой, с когото се виждат всеки ден. Да се почувстват себе си сред другите - не го ли заслужават?

Blogged with the Flock Browser