На затворено

Слънчевите лъчи нежно галят големите прозорци, а аз се чудя колко ще ме боли главата днес - малко, или съвсем не. Не обичам да боледувам... никак дори. То кой ли обича. Но има и нещо друдо - аз полудявам, когато не излизам от някакво затворено помещение. Мисля, че не съм родена, за да бъда затворена, дори за няколко часа... Добре, че има достатъчно книги, които не съм прочела (може и да не прочета...) и ми е интресно, но не и емоционално (= А ти, какво правиш, когато си на затворено?

за напрежението

Дали си струва? Какво печелим от него? Ставаме ли по-добри?
По-скоро не. Напрежението би могло да е хубаво само за хора, които имат стил на живот, неотразяващ се добре на здравето им, та дори и за тях не би било добре да се подлагат на стрес.
Да - напрежението води точно до стрес, не му се давайте! Аз днес се стресирах, не че ми беше за пръв път, но за пръв път се замислям дали наистина има смисъл.
Е, да, както повечето неща, очевидно няма - човек трябва просто да се усмихне, да даде всичко от себе си и да изчака достойно резултата.
Колкото до това, което губиш, фокусирайки се върху стресовия фактор - о, не искам да си представям. Все едно да имаш змия пред себе си и да не виждаш райската градина, в която си попаднал, а да се опитваш единствено да се пребориш със змията, която дори не застрашава живота ти, защото е просто питон. И ако не и дадеш да те доближи няма дори да те удуши. Въпросът е дали ще й се дадеш...
Е, аз не искам да се давам, нито на напрежението, нито на стреса, нито на змията. На питона пък хич.

Давам се само на любовта

Един човек

Днес станах свидетел на тъжна гледка, бях дори участник в нея, но напуснах преди да успея да помогна. След това ми се приплака. Наистина много силно ми се приплака. Просто защото ми стана тъжно, че нямам сили да променя това, което видях.

Един човек беше паднал безпомощно на паважа. В момента, в който го видях, разбрах, че е пил и не може да си координира движенията. От носа му течеше кръв, бепе хванал здраво някакви торби, но беше на колене, главата му на земята, извърната, нямаше сили да се изправи.
Опитах се да го вдигна, успях само да му помогна да седне на петите си и да събере парите, които се бяха разпиляли навсякъде около него, когато беше паднал. Попитах го:
 - Имате ли на кого да се обадите. - а той ми отвърна. - На никого.
Мина жена, посочи ми още една паднала монета, и подмина.
Казах: - Как да ви помогна. - той попита - Какво имате?
Не можех повече да гледам този безпомощен човек, попаднал в ръцете на алкохола, неспособен да се изправи на крака. Надявах се все пак да има къде да се прибере.
Достраша ме да правя каквото и да било повече. Просто си тръгнах. Не знаех какво да сторя.
Няколко крачки по-късно се обърнах. Трима мъже го бяха подминали без да му обърнат внимание...

Blogged with the Flock Browser