Чудно как човек черпи вдъхновение от най-неочаквани неща... Дори от нещата, които си мисли, че мрази. Този филм е изключителен. Не блести нито с впечатляващи ефекти, нито с неподражаема актьорска игра, нито със сълзлива драма. Исторически е, но повече се отнася до отделния човек. Личен е, но е апел към неспособността на човека да живее не само за себе си, а и за другите. Просто прекрасен.
Как Германия постига своето обединение? Зад всяко дело стоят хора. Но не самите те, а способността им да живеят живота си в името на нещо повече - живота и на другите.
Можеш ли да бъдеш професор и да напишеш черна точка на студент, проявил хуманност, а изучаващ разпита като метод на Националната Сигурност и след това да пишеш лъжливи доклади, повярвал в идеала на своята жертва? В името на нещо по-велико от собствения джоб - ДА!
понеделник, 22 юни 2009 г.
събота, 20 юни 2009 г.
в отговор на: за теб...
Сега е мой ред да ти благодаря... За това, че ме приемаш такава, каквато съм, със всичките ми настроения и състояния, с всичките несъгласия, които имаме.
Какъв щеше да е животът ти без мен? Определено нямаше да е много по-различен (: Аз съм просто твой спътник, както и ти мой, надявам се това да е така още дълго време (:
И наистина, не, че няма за какво, просто аз не съм човека, за когото пишеш, поне не съм била така винаги - мисля, че ти си първата, която ме вижда в тази светлина. Повярвай, досега съм нямала приятел, който да ми се обади и да съм готова да изляза на момента заради него. Аз трябва да благодаря на теб, че ми показваш колко е прекрасно да ти пука за някого, да искаш да си до него, каквото и да му се случва, защото аз наистина се радвам, че можех да съм при теб в такъв момент, всеки е способен да купонясва... Винаги съм мечтаела за такова приятелство, искрено се надявам то само да се задълбочава от тук нататък =)
Не знам какво би било без теб, безкрайно се радвам, че е с теб, радвам се, че се познаваме, нямаш представа колко! И ще се радвам, ще продължавам, ще ти се усмихвам, ще бъда оранжева (:
Какъв щеше да е животът ти без мен? Определено нямаше да е много по-различен (: Аз съм просто твой спътник, както и ти мой, надявам се това да е така още дълго време (:
И наистина, не, че няма за какво, просто аз не съм човека, за когото пишеш, поне не съм била така винаги - мисля, че ти си първата, която ме вижда в тази светлина. Повярвай, досега съм нямала приятел, който да ми се обади и да съм готова да изляза на момента заради него. Аз трябва да благодаря на теб, че ми показваш колко е прекрасно да ти пука за някого, да искаш да си до него, каквото и да му се случва, защото аз наистина се радвам, че можех да съм при теб в такъв момент, всеки е способен да купонясва... Винаги съм мечтаела за такова приятелство, искрено се надявам то само да се задълбочава от тук нататък =)
Не знам какво би било без теб, безкрайно се радвам, че е с теб, радвам се, че се познаваме, нямаш представа колко! И ще се радвам, ще продължавам, ще ти се усмихвам, ще бъда оранжева (:
Абонамент за:
Публикации (Atom)