събота, 7 март 2009 г.

Един човек

Днес станах свидетел на тъжна гледка, бях дори участник в нея, но напуснах преди да успея да помогна. След това ми се приплака. Наистина много силно ми се приплака. Просто защото ми стана тъжно, че нямам сили да променя това, което видях.

Един човек беше паднал безпомощно на паважа. В момента, в който го видях, разбрах, че е пил и не може да си координира движенията. От носа му течеше кръв, бепе хванал здраво някакви торби, но беше на колене, главата му на земята, извърната, нямаше сили да се изправи.
Опитах се да го вдигна, успях само да му помогна да седне на петите си и да събере парите, които се бяха разпиляли навсякъде около него, когато беше паднал. Попитах го:
 - Имате ли на кого да се обадите. - а той ми отвърна. - На никого.
Мина жена, посочи ми още една паднала монета, и подмина.
Казах: - Как да ви помогна. - той попита - Какво имате?
Не можех повече да гледам този безпомощен човек, попаднал в ръцете на алкохола, неспособен да се изправи на крака. Надявах се все пак да има къде да се прибере.
Достраша ме да правя каквото и да било повече. Просто си тръгнах. Не знаех какво да сторя.
Няколко крачки по-късно се обърнах. Трима мъже го бяха подминали без да му обърнат внимание...

Blogged with the Flock Browser

1 коментар:

  1. Човек може да стигне дъното и е повече от очевадно, че този човек е доста близо до него. За съжаление когато човек изгуби приятелите си, смисъла в живота си, причината заради която живее, единственото което му остава е алкохола(забравата). На такъв човек е крайно трудно да се помогне и за съжаление наистина не е имало какво да направиш. Не искам да кажа, че е невъзможно обаче. Просто са необходими хора, които да са всеотдайни и да се отдадат на каузата да вдигнат такива хора от земята. Да им дадат нов смисъл в живота. Да ги накарат да осъзнаят какво могат да постигнат и т.н.
    Прекрасен блог, не се отказвай да го допълваш. Мислите ти са прекрасни.

    ОтговорИзтриване